Есента е красив и тъжен сезон, може би защото сред цялата си палитра съдържа и намек за зимата. За хора като мен, недолюбващи зимните спортове и умерено до явно зиморничави, очарованието на "бялата приказка" се крие някъде между запалената камина и чашата топло греяно вино в ръката ми. Сигурно затова Мадейра е събирателен образ на всичко което харесвам – чудесно вино и остров на вечната пролет с целогодишна постоянна температура от около 23 градуса.Като добавим красивите екзотични цветя и също толкова екзотичното му пиратско минало – човек няма за какво повече да мечтае. Мадейра е всичко от което се нуждая в замяна на мърлявата софийска зима. А и щом тип като Чърчил го е харесвал, очевидно мястото може да разтопи и най-леденото сърце.

Прочутият хотел във Фуншал Reid’s Palace се гордее и с други известни и не толкова hard гости, като Бърнард Шоу например.Един от начините да се доставиш на острова е с комбинирани самолетни билети от авиокомпания IBERIA до Мадрид и след това с португалскaтaТАР Air  пристигаш около пет следобед, после веднага към парка Света Катерина, защото наближава залез, а там нито един не е за изпускане. Следва лов за прекрасните домашни сладкиши, които се предлагат в някои частни градини и разходка за добре дошъл из жизнерадостния пазар. Вечеря с чаша дъхаво вино и усещането, сякаш си потопен в мед от толкова изобилие на красота. На другата сутрин, след здрависване с топлите води на Атлантика, най-логична изглежда разходката до Кинта Пайеро – нереално вълшебно.
Мадейра остава едно от местата, към които си пристрастен и към които винаги изпитваш носталгия.