Зад прозореца падат едри и пухести снежинки, а прелитащ над покрива самолет ме връща към летни и многоцветни спомени.

Миналото лято Air France ме заведе до едно пъстро място, където разбрах истинското значение на думата градина и проумях градинарството, като изкуство. Мястото е Прованс, а провансалските градини наистина са нещо уникално и неподражаемо. Те са съчетание между декоративно цъфтящи видовеи култивирани - например плодни дръвчета, ароматни билки и подправки. Красота, практичност и удоволствие за сетивата са се слели, за да създадат истински шедьовър от аромати и цветове. Още от времето на римската империя започнало съчетаването на диви и културни насаждения, така характерно за района на Тоскана.

Традиционните провансалски градини са рамкирани с чемшир, лаврово дърво, вечнозелен дъб, а по-ниските изобилстват с розмарин и мирта. Екстериорът е подкрепен от варовикови скулптури, каменни стени и стълби, открояващи се като вълнуващи бели акценти сред морето от зеленина и пъстрота.

Красотата се ражда още през февруари с нежните цветчета на бадемите, последвани от пролетния цъфтеж на останалите плодни дръвчета,които превръщат Прованс в истинска приказка.Човек лесно може да се съгласи с мнението на Ван Гог: "Тези градини, със своите червени провансалски рози, лози и смокини, вечно огрявани от жаркото слънце са истинска поезия". Сезан също е бил подвластен на тяхната магия, увековечена в платната му.

Изпъстрените в охра, оранжево и синьо дворове не остават безцветни и през зимата, изпълнени с ароматите на зимните растения.

Всеки хотел е място за ароматерапия и стресът изчезва още първия ден, а февруари наближава...