Допивайки последните си глътки кафе, гледах как самолетът на Bulgaria Air плавно се снижаваше към пистата на Хийтроу и още не ми се вярваше, че успях да си осигуря билети за мача на Манчестър Юнайтед и Челси в първенството на Англия. Бях в състояние на сбъдната мечта, защото щях да съчетая страстта си към английския футбол с пътуване до града на Бийтълс, където имах бизнес ангажимент. Самолетният билет и хотелската резервация бяха уредени и на другия ден след мача излитах за Ливърпул рано сутринта.

На стадиона цареше невероятна атмосфера, а и гледката си я биваше - феновете на двата отбора се открояваха като цели морета от цветове. Червените вълни на Юнайтед ярко контрастираха със сините на Челси. Пееха се клубни песни, пищяха свирки и какви ли не други музикални инструменти - еуфорична лудница. Срещата не излъга очакванията ми,а няколкото бири Гинес в бара на приятния, но сравнително евтин хотел помогнаха живота да изглежда наистина прекрасен.

На другия ден вече бях в Ливърпул, а колегата - който ме посрещна - спомена, че изглеждам като пени, което за един ден е било паунд. През трите дни на брега на река Мърси имах много работа, но успях да разгледам всичко свързано с Бийтълс , както и да пофилософствам с приятелите за преходноста на славата в един доста уютен пъб. Колкото до града, определено не е мой тип, някак не можа да ме грабне и за мен единственото му преимущество е връзката с известната група и донякъде футболния му отбор. Останах с впечатлението, че феновете на футболния му тим са доста по многобройни, отколкото почитателите на музикантите, но така върви светът. Когато древните са казали: „Всичко тече, всичко се мени”, други са възкликнали „О времена, о нрави!” . Нямам какво повече да добавя към древната мъдрост, освен че е весело да гледаш страхотен мач на живо и тъжно да видиш следите на едно величие останало в миналото.